Процесите са започнали отдавна, още след анексията на Крим и са срещнали хранителната среда на пробити и неефективни служби за сигурност, институционално безразличие, добре планирана пасивност и до болка познатото ни – „не видях, не знам, не е при нас“. Ясно е колко лесно можеш да влезеш някъде, където никой не те спира.

На картата виждаме фино прикрита и добре планирана кампания за оформяне на поколение, което да гледа на Русия не като агресор, който е обявил държавата ти за „вражеска“ и избива твои връстници в Украйна, а като на духовен „брат“ и „покровител“. Хибридна агресия, която не влиза с танк, а с грамота. Не марширува, а рецитира Чехов. Конкурси за поезия, изложби, състезания и езикови лагери, матрьошки… Всичко е изпипано достатъчно „безобидно“, за да не събуди съпротива. И така – докато една сутрин не се събудиш в държава, в която децата са възпитани да мислят, че пропагандата е просвета.

Таргетирани са престижни училища от втория ешалон. Тези от първия понякога стават обект по-скоро на директна агресия – помним случая с представители на партия „Възраждане“ и НПМГ от миналата година.

Концентрацията е най-висока в София, но видими пробиви има в Стара Загора, Разград, Шумен, Русе, Ямбол, Кюстендил, Севлиево, Пловдив.

Реакцията на институциите, за съжаление, не беше изненада.

Образователното и външното министерство – с всички резерви и закъснения – заеха страна.

Работата на службите са сигурност оставям без коментар – макар да нямах високи очаквания, не очаквах да открия, че за тях тази тема дори не съществува. РУО-тата и местните власти – „нищо не знаят“. Янка Такева – също.

Времето да стоим с „широко затворени очи“ свърши.

Следва борбата за въвеждане на „Религия и добродетели“.

Някой чуди ли се още какви?